Съществува ли Бог?

Определение 1: Истината е това, което е вярно/правилно.

Част 1 – Изследване в права посока

Теорема 2: Истината винаги съществува.

Забележка 3: Нещо винаги съществува – най-малко Истината винаги съществува.

Следствие 4: Истината е само-поддържаща се.

Следствие 5: Истината е абсолютна.

Следствие 6: Истината е пълна. (Като да обхваща всичко.)

Следствие 7: Истината е последователна. (Като да има само една истина за всяко едно нещо.)

Теорема 8: Съзнание съществува.

Теорема 9: Истината е съзнателна.

Следствие 10: Истината не зависи от нищо.

Теорема 11: Истината е суверенна.

Теорема 12: Истината е извън пространството, времето и материята.

Теорема 13: Истината е всемогъща.

Резюме 14: Истината винаги съществува (T2), сама по себе си (C4) и е независима от всичко друго (C10). Истината не е създадена – тя просто съществува по силата на самата си природа. Истината не може да бъде унищожена или променена (C5). Истината е извън пространството, тя е вечна и не е физическа (T12). Истината няма граници и е пълна (C6). Истината е последователна (C7), е съзнателна (T9), е суверенна (T11) и е всемогъща (T13).

Заключение 15: Бог съществува и е Истината, тъй като атрибутите определящи Бога принадлежат на Истината, и тя съществува с тези атрибути.

Забележка 16: Лъжата може да съществува само ограничена в пространствата, включително във времето, докато не бъде премахната от Истината.

Част 2 – Изследване в обратна посока

В част първа доказахме, че Бог съществува. Във втора част ще покажем, че Той е Богът на Библията Йешуа/YHWH.

Теорема 17: Истината трябва да се яви/разкрие/заяви за Себе си и да бъде добре известна.

Твърдение 18: Йешуа от Назарет Христос е единственият, който легитимно и оправдано заявява, че е Истината.

Заключение 19: Йешуа/YHWH е Истината и Бог.

Резюме 20: Бог съществува и е Истината, и Той е Богът на Библията Йешуа/YHWH, както и самия Той заявява. QED

Следствие 21: Всяка информация в Библията, която Йешуа декларира за истина трябва да се има в предвид като такава.

Мирослав Бончев Бончев
Актуализация: 23.02.2024г., оригинално издание 2011г.

Заключителни бележки и мисли

1. Може ли Истината наистина да бъде Създател, и то на физически свят след като тя самата е информационна по натура?
   Да, както формалното доказателство по горе показа. Обърнете внимание, че абсолютната Истината е съзнателна и активна, а не пасивна, така че Тя може да създава каквото си поиска, което е истинно. От друга страна Истината има цялата Истина по Теорема 2, така че за създаване на нови неща, това трябва да бъдат нови под-светове, като например физическия свят (произлязъл тип на информационния свят, Следствие 10), в който Тя може да създаде агенти със свободна воля. Отбележете, че за разлика от Истината и информационния свят, физическия свят е невъзможен за дефиниране – например науката не може да обясни какво е енергия, материя, пространство, време и т.н. физически неща от ежедневния живот. Алтернативно, като имаме в предвид по-горното доказателство, то след като YHWH/Йешуа е Истината и твърди, че е Създателят на физическия свят, и след като истината е винаги вярна/правилна, то тогава Истината може да Създава, включително физически неща.
   
2. Бог безкраен ли е? – Мнозина твърдят, че Бог е безкраен. – това истина ли е?
   Безкрайност не съществува – виж доказателство – <а class="bg-light link_no_decoration">☰ покажи ☰. Бог е пълен и завършен (T6), а не безкраен.
   
3. Няма ли препратка към безкрайността в Следствие 4?
   Следствие 4 (истината е самоподдържаща се) и не предполага безкрайност. Безкрайна рекурсия, която някои може некоректно да предположат, не съществува в Следствие 4, тъй като рекурсията е прекъсната при първата итерация поради естеството на истината. След първата, всяка итерация предоставя точно същата истина, която се предоставя от първата итерация. Обаче, повтарянето на една и съща истина два пъти не ни дава две истини. Това е достатъчно само по себе си. В по-технически смисъл, това може да се използва като условие за спиране на рекурсията.
   
   Строго погледнато, ние можем да дефинираме с „всяка-точност“, който за небрежния човек може да изглежда като „безкрайно-точно“. Например, можем да се задълбочим във „всяка-точност“ при изчисление до степен, която е необходима. Обаче, процесът остава винаги краен, добре структуриран и в правилно адресируем домейн, ограничен от условието на задачата, дадено с „необходима-точност“. Разбира се, и в този случай нямаме „безкрайна-точност“. По същество „безкрайност“ е погрешна екстраполация на „всяка-точност“.